Да помогнем на другите да осъзнаят предимствата на Order for Sanya

Да помогнем на другите да осъзнаят предимствата на Order for Sanya

Blog Article

Понеже прекарах известно време там и вече имахме лаф, тя каза същото, не са толкова малко ездачките, които харесват ездата по повече от един начин, но е тема табу и рядко се споделя такова нещо. В чатове също са признавали някои мацки, но колкото и да е, там все пак го има елементът на прикрита самоличност, а и на фантазии, представени за истина. Ще е хубаво, ако някоя такава чете, да коментира и тя, все пак и тук сме анонимни, а мнение от първа ръка винаги е ценно :)

Естествено, говорихме си, че няма как да сме заедно, съгласихме се веднага, но пък се разбрахме, че може да поддържаме контакт и в някакъв момент пак да се видим. В крайна сметка като си тръгнах малко се поразсъхнаха нещата. Писахме си няколко пъти в началото, после по Коледа и малко изглеждаше, че каквото било – било, но ми се искаше пак да се видим и към началото на април беше започнало да ми става едно пролетно, та реших пак да ѝ пиша. Хич не се дърпа, сложното беше как да се видим – ако отида там – с какъв претекст, а и оня Митко и той ще е там – твърдо не става.

Преди много време в гората живеело куче. Само – самичко. Скучно му било. Приискало му се да си намери приятел.

както майка им често казваше. Демия се беше метнала на майка си и от дете пръстите й

Така и направихме – ходих по пътеката, после се отклоних в една гора, то април месец, кално, добре, че си носех всякакви кърпички и вода в раницата, да се позачистя, отделно се закачих за едни храсти, щях да си скъсам горнището, абе зор беше, но стигнах до една поляна и се надявам да съм разбрал правилно, та тя да Разкази за Саня ме намери, че обхват никакъв няма. Чакам там близо час – нищо, викам си, само съм объркал някъде пътя, ако не се появи още малко тръгвам обратно.

скрита от вековни дървета, се разгръщаше малка могила, от върха на която бликна

водата. Невярващ, Ясен падна на колене в изкопаната яма, долепи длани в чистата кал и

друг по гърбовете, сякаш кураж им беше нужен да доближат момата със същото цвете,

- Христо, нито дума за това на баща ти! Правя го само защото си му внук! – тя не изчака отговор.

стана, оплете светлите си коси, измете двора, събра падналите под дървото ябълки,

Като че грях да беше извършила Демия със сватбата си, защото Господ не й прати

Още от Книги "Митко и омагьосаната пещера" - дъхава история за неунищожимо приятелство с аромат на лукчета

Самотна майка е набедена за наемна убийца в невероятно забавния трилър „Финли Донован избива рибата“

Щом силистренският паша разбра намеренията им, нареди да пълнят хазната му със